Изтърколи се лятото, за да направи място на есента, на есенното настроение, есенните цветове и … есенните балове. Бал имаше и в Галерия „Арт Маркони“ – град Варна на 01.10.2011 г. от 18:30 часа, където 54 авторски творби рисуваха есента с поетичния танц на думите, а перото нежно докосваше листа хартия и го ласкаеше с нежни слова, за да го настрои есенно-романтично или пък носталгично по отминалото лято.

Водещите – актьорът  Георги Велчовски и Ваня Маркова оставаха очаровани от всеки стих, от който есенният вятър си открадваше глътка нежност. Наградата – златна рибка, получи Сергей Сергеев, а безспорен фаворит на бала стана Милена Белчева, с чието произведение пожелаваме на всички читатели на www.utro.bg цветни есенни емоции и сбъднати мечти!

Есенни ескизи

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,

в тайните димящи на плътта ми,

да заглъхне всеки стон и звук,

да издъхне всяка лоша мисъл.

В хладните улуци да остане

само тънка паяжина мъдрост,

спираща въздишките отчаяни…

През септември отнеси ме с вятъра,

отведи ме с полета на птиците,

там където винаги ни има,

там, където….

През октомври също…

Наметни ме с нежно обожание,

и гали нозете изтощени,

газили в следобедите късни

локвите на летни аквалери…

Нахрани ме с резенчета слънце-

късно и тръпчиво като дюля…

И не казвай, че ни беше хубаво,

с мен бъди сега

и през ноември…

Само с поглед повали ме в шумата,

женските ми страхове разкъсай,

и притискай устни в сладостта ми.

По пулсиращите слепоочия се плъзвай,

по извивката изящна на гръбнака…

Полегни, избягал и от себе си

в шарената сянка на бедрата ми…

Пропълзи ме с пръсти като паяче,

и ме просълзи от умиление…

Да усетя в сънените шепи,

мекотата обла, топлинката,

аромата фин на диви кестени,

от сланите лепкави спасени,

от очите чужди да ме пазят…

Пусти пейки…Глухи часове…

Но не тръгвай…с мене презимувай…

Целуни ме в рижите треви,

захапи ме по вратлето, по брадичката,

засмучи къпините свенливи,

вдишай ме дълбоко и изпий,

като медно вино…като истина.

И се стичай ласкаво по кожата,

съживи ме, разведри, попей ми

като тих дъждец по керемидите…


Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,

за да зазори

в душата ми…

Статия: К. Герчева, Октомври 2011

Снимки: Мартин Дралчев

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 530 пъти