Есенен бал на поезията в Галерия „Арт Маркони“
Изтърколи се лятото, за да направи място на есента, на есенното настроение, есенните цветове и … есенните балове. Бал имаше и в Галерия „Арт Маркони“ – град Варна на 01.10.2011 г. от 18:30 часа, където 54 авторски творби рисуваха есента с поетичния танц на думите, а перото нежно докосваше листа хартия и го ласкаеше с нежни слова, за да го настрои есенно-романтично или пък носталгично по отминалото лято.
Водещите – актьорът Георги Велчовски и Ваня Маркова оставаха очаровани от всеки стих, от който есенният вятър си открадваше глътка нежност. Наградата – златна рибка, получи Сергей Сергеев, а безспорен фаворит на бала стана Милена Белчева, с чието произведение пожелаваме на всички читатели на www.utro.bg цветни есенни емоции и сбъднати мечти!
Есенни ескизи
Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,
да заглъхне всеки стон и звук,
да издъхне всяка лоша мисъл.
В хладните улуци да остане
само тънка паяжина мъдрост,
спираща въздишките отчаяни…
През септември отнеси ме с вятъра,
отведи ме с полета на птиците,
там където винаги ни има,
там, където….
През октомври също…
Наметни ме с нежно обожание,
и гали нозете изтощени,
газили в следобедите късни
локвите на летни аквалери…
Нахрани ме с резенчета слънце-
късно и тръпчиво като дюля…
И не казвай, че ни беше хубаво,
с мен бъди сега
и през ноември…
Само с поглед повали ме в шумата,
женските ми страхове разкъсай,
и притискай устни в сладостта ми.
По пулсиращите слепоочия се плъзвай,
по извивката изящна на гръбнака…
Полегни, избягал и от себе си
в шарената сянка на бедрата ми…
Пропълзи ме с пръсти като паяче,
и ме просълзи от умиление…
Да усетя в сънените шепи,
мекотата обла, топлинката,
аромата фин на диви кестени,
от сланите лепкави спасени,
от очите чужди да ме пазят…
Пусти пейки…Глухи часове…
Но не тръгвай…с мене презимувай…
Целуни ме в рижите треви,
захапи ме по вратлето, по брадичката,
засмучи къпините свенливи,
вдишай ме дълбоко и изпий,
като медно вино…като истина.
И се стичай ласкаво по кожата,
съживи ме, разведри, попей ми
като тих дъждец по керемидите…
Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
за да зазори
в душата ми…
Статия: К. Герчева, Октомври 2011
Снимки: Мартин Дралчев
Статията е прочетена 530 пъти
Вашият коментар