Приказката на едно Глухарче

В една от уличките в морска Варна се е сгушило уютно магазинче, което те понася из цветовете на дъгата и освен с всичко,което си си закупил те изпраща с безброй усмивки, с които са те посрещнали Станислав Манов и Татяна Илиева. Те са собственици на магазин „Глухарче“, занимаващи се с цветно аранжиране, сватбени букети, картини, сувенири за подаръци. Ето как започва тяхната приказка из дълбините на изкуството:

• Станислав: Всичко започна от Татяна, която е арт чудото в магазина – беше на гости преди една година при нейни приятелки, които се занимават с подобен бизнес и вземайки техния пример, а и на фона на изминалата една година безработица решихме да направим нещо. За месец и нещо успяхме да направим магазина – основно с подръчни материали, всичко сами сме си правили – като идеи, дизайн. Тогава намяхме много време и на бързо избрахме мястото, където да бъде магазина. Много ни хареса тентата отвън, защото наподобява западните цветарски магазини. Никога не сме се занимавали със собствен бизнес, но успяхме да се справим и с помощ от наши приятели.

Какво ти дава изкуството и какво те вдъхновява да твориш?

• Татяна: Незнам какво ме вдъхновява – то е някакво вътрешно чувство. Аз не го търся, то просто си идва – имам нужда да рисувам, по този начин изразявам себе си и чувствам някаква душевна необходимост да го правя. Рисуването не ми е професия, аз съм дизайнер по професия, но винаги ме е влечало точно рисуването и изработването ръчно на неща – занимавала съм се и с архитектура, а от една година рисувам активно. Всичко е в главата ми, единствено Стефан Николов ме е обучавал като дете иначе в университета имахме много предмети с рисуване, но не бяха много застъпени в програмата.

Според теб дали картината намира човек или човек намира картината?

• Татяна: Според мен всяка картина се създава за специален човек – тя си го чака, няма случайно създадени неща. Примерно много често, когато правя букет и той не е за хубав човек, букетът не се получава, става много трудно – мога и 2 часа да правя нещо, което по принцип става за 15-20 минути. Случвало се е да развалям, да правя на ново – това е ставало и с рисуването на картина.

• Станислав: Това е като пътника и влака – картината се прави, човекът, за който е идва и си я намира при нас, ако успее и мине от тук.

А ти заразил ли си се с изкуството?

• Станислав: Аз винаги съм бил фен на изкуството, но до такава степен, че се радвам на дизайн. Мога да оценя нещо, когато е красиво, но не мога да кажа, че разбирам всичко.

Опитвал ли си да направиш и ти букет?

• Станислав: Пробвал съм да бъда честен 2 или 3 пъти. Повече се занимавам с аранжировка, но това е пак в крайни случаи, когато имаме подготовка за празници, специални случаи. Не мога да кажа, че се получават.

Какви са хората, които идват при вас?

• Станислав: Хората са много лъчезарни, тези, на които им харесва стила. В началото влизаха хора да изкажат мнение колко е свежо и колко им харесва.

Има ли място изкуството в България и по специално във Варна?

• Татяна: Изкуството в България може и да има място, но според мен  хората нямат възможност да се докоснат близо до него поради липса на финансова възможност специално във Варна. Може и да има такава класа хора, които нямат досег до нашия магазин, но реално ние не продаваме повече от 3-4 картини месечно.

Планирате ли в бъдещ план за развитие в друг град или дори в чужбина?

• Станислав: Да, обмисляли сме такъв вариант. Всичко е въпрос на пазар, защото каквото и да говорим изкуството е хоби, но когато стигнеш до момента, в който трябва да се изхранваш от него, но не можеш да го правиш. Варна не е от най-големите градове и няма толкова много хора, които могат да си позволят да си закупуват редовно картини или друг вид изкуство.

Статия: К. Герчева, Януари 2012

Снимки: Мартин Дралчев

Магазин „Глухарче“, град Варна, улица „Генерал Колев“ 60