Филип Петров и една приказка в света на кулинарията

„Няма по-искрена любов от любовта към храната.“, казва Джордж Бърнард Шоу, а когато готвенето се превърне в страст, то цялото вълшебство на кулинарията се разкрива пред теб … От изкуството на кулинарията е завладян и Филип Петров, кулинарен консултант, който в интервю за читателите на www.utro.bg разказа повече за себе си, работата, която обича, както за мястото на щастието и любовта в готвенето …

Разкажете ни повече за себе си ?

• Работил съм в много хотели и ресторанти и съм пътувал в държави като Италия и Франция, което е обогатило още повече знанията и уменията ми в това изкуство, наречено готвене . Работил съм като Executive Chef в елитен ресторант на яхтенето пристанище Портомасо в центъра на Сейнт Джулианс, на остров Малта. Приготвял съм вечери както за много български политици, така и за Турския посланик – Мехмед Гюджюк, Виатнамския посланик, Китайското Посолство в Малта, Род Стюард, Фейтлес, Шведски бизнесмени, Италиански политици, Собсвениците на завода производител на Пармиджано-Реджано в Модена, както и за Инвеститори в завода на Енцо Ферари – Регион Емилия- Романя, в столицата на Болония. В момента работя като Мениджър кухня и кулинарен консултант на три Хотела и на свободна практика.

Спомняте ли си кога беше моментът, в който заобичахте кулинарията и разбрахте, че това е нещото, с което искате да се занимавате за в бъдеще?

• Да, спомням си.  Заобичах кулинарията, когато разбрах че готвенето не е толкова просто,  а  е философия, начин на живот и изкуство. В него има дисциплина, има ясна и точна цел – да са доволни хората, за които е предназначено даденото ястие. Още от детска възраст имах желание да готвя и до ден днешен измислям рецептите си с ентусиазъм.

Дали е имало случай, в който без да се стараете много да направите нещо набързо, но да се хареса много и да се помни?

• Не мога да кажа че е имало случай, в който да не съм се старал,  но както на всеки един готвач и на мен ми се е налагало да импровизирам, което понякога се получава по-добре от замислената и точно следвана рецепта.

Мъже или жени са по-добри готвачи според вас?

• От професионална и лична гледна точка мъжете са по-подготвени психически. Не случайно се казва, че любовта на мъжа минава през стомаха. Но като цяло за това не може да се съди по пола на човек. Има добри и лоши готвачи. Истинският добър готвач е този, който влага не само знанията си в една рецепта, но и сърцето си. Има много жени, които са добри готвачки, но смятам, че мъжете са мнозинство.

Дали си личи щастливия, доволен човек, когато се храни?

• Разбира се, личи си. Най-удовлетворяващият момент за един готвач е когато  види усмивката и задоволството от вкуса на храната у хората, за които е сготвил.  Често ми се случва клиенти да идват, да ме  поздравят и да ми благодарят.  Обичам когато чиниите се връщат празни в кухнята.

Има ли нещо като храна за щастливи хора и нещастна храна? И на езика на кулинарията – каква е вашата рецепта за повече усмивки през деня?

• Според мен нещастната храна е тази, която е сготвена  без желание от готвача. Тогава тя не е и вкусна. Нямам точна рецепта за повече усмивки през деня, но за да има красив завършек един ден трябва да бъде подсладен с добра храна, добро вино и домашно приготвени бонбони или сладолед. Трябва да е нещо непознато . Ще дам пример от нещо, което вкарах наскоро в моя авторска рецепта, а именно сладолед от козе сирене и джинджифил. Това би накарало човек да се замисли и усмихне.

И като за край – коя е рецептата на любовта?

• Когато човек чуе думата любов, винаги се сеща за нещо сладко, шоколадово и вкусно. В този ред на мисли ето един мой специалитет, който може да се нарече рецепта на любовта: Горещо шоколадово гато с течен център, ягодов англез и сладолед от тиква. Именно тази рецепта мога да препоръчам за Свети Валентин.

Топло шоколадово гато с течен център

• 250 г масло
• 250 г тъмен шоколадов кувертюр
• 4 бр. яйца
• 4 бр. жълтъци
• 130 г пудра захар
• 40 г брашно
• 20 г амарето
• масло за намазване

Малки формички се намазват с масло. Фурната се загрява на 200 С. Маслото и кувертюра се стапят заедно на водна баня. Разбиват се яйцата, жълтъците, пудрата захар. Към яйцата се прибавят бавно първо шоколадовата смес, а после брашното, като се бие с миксер. Формичките се напълват до 1 см под ръба и се пекат 6 минути. В края на печенето сладкишчетата вътре са още течни. Сервират се горещи.

Рецепта: Филип Петров

Статия: К. Герчева, Февруари 2012

Снимки: Личен архив