Винтидж очарование и вдъхновение

Албена Марашлиева – едно истинско винтидж очарование и вдъхновение. Тя е собственичка на Vintage shop Artishok във Варна, в който само като пристъпиш времето спира, поръсват те малки феи с вълшебен прашец и рисуват и рисуват красоти и спомени от дантели, вълна, кадифе, уникални бижута, заливащи те с цветове, събрани специално за теб от дъгата на приказките. А в едно мъничко ъгълче са се сгушили книги, които разказват чудни истории … Ето как и Албена Марашлиева започна една приказка, за която тепърва ще разкрива страничка по страничка за читателите на www.utro.bg . И така … имало едно време …:

„Модата винтидж тръгва от едно много особено понятие, което идва от винарството. Понятието „винтидж“ означава реколта и се използвало за добра реколта по време на събирането хубавите гроздове и произвеждането на вино. В модата го въвежда една от емблематичните фигури на 60-те години – манекенката Еди Седжуик, на която е кръстен и първият винтидж магазин в София – Sedgwick shop, от който пък ние се вдъхновихме да направим първия варненски. Във Варна е имало опит и преди да се направи подобен магазин, момичето е внасяло дрехи от Англия, но на доста по-високи цени. Хората не могат да преодолеят себе си по отношение на това, че старите бабини дантели, кадифето, хубаво пипнатия шеф, вълната, кашмира са неща, които трябва да се ценят и да струват по-скъпо от китайските стоки. Да – безспорно криза е, но като че ли е хубаво да платиш за нещо красиво, което носи някаква история, отколкото да дадеш повече пари за нещо, което със сигурност е реплика и се продава навсякъде. Когато направихме този магазин, идеята ни беше да предизвикаме  хората с физиономия, за да си намерят дрехите с физиономия. Аз имам философия в това отношение – когато влезе човек не е задължително да си купи нещо, нещото трябва да извика човека – да си е неговото. Много съм щастлива, че вече от една година се създава една такава винтидж култура и не случайно това съвпадна с възраждането на любовта към суинг културата. Другото нещо, което е много типично за винтиджа е, че той е равен на нещотърсачеството, т.е. не да искаш просто да си намериш нещо, а нещото да е наистина много ценно. Идеята е да възпитаме любов към старите неща с минало.

В магазина се опитваме да съберем хора, които правят нещо с ръцете си, а именно handmade бижута, чанти. Гордея се с това, че една счетоводителка – Полина Атанасова – прави нашите чанти, адвокатка – Доротея Христова – прави бижутата ни, журналисти правят друга част от бижутата ни, както и Станислава Стоянова, която е филолог и Диана Ангелова. Това са хора, чиито професии са съвсем различни, но в момента, в който започнат да правят нещо с ръцете си разбират колко е важно и смислено това, което правят. Планираме, когато се постопли всеки уикенд да организираме workshop, на който срещу символични суми хората да се учат да работят с вълна, мъниста, декупаж. Надявам се да се получава интересно.

От 8 март и следващите седмици ще се опитаме да организираме и makeover вечери. Идеята ни е да се получат нещо като женски вечери. Става дума за следното – дами пристигат в магазина, хубаво е да са без грим, ако не ще ги изчистим, имаме на разположение фризьор и гримьор – идеята е да ги преобразим изцяло. За целта ние избираме сета дрехи, правим прическа на косата, след което предстои и фотосесия. Съответно, ако някой нещо си хареса от това, с което сме го облекли, може и да си го купи. На 8 март всеки може да заповяда в магазина, за да се преобрази.

Другата ни инициатива са пътуващите книги, които сме изложили в магазина. Те са са всъщност Софийска инициатива, но и ние се опитваме да я разширим. Това е мини библиотечка, която в момента е само лично моя, но всеки, който желае може да донесе своя книга, която вече е прочел и да си взема друга от нашите. Идеята е тези книги да се въртят без да се заплащат и хората да четат малко повече. От една седмица имаме пътуващи книги и има огромен интерес, хората не могат да повярват, че им даваме нещо безплатно.“

Статия: К. Герчева, Март 2012

Снимки: Петър Дянков