Традициите по света – Армения и … Харутюн Задиг

Великден е най-старият и най-големият християнски празник, и освен традиционните български обичаи искаме да ви запознаем с традициите и в някои други държави в поредица от статии … и така за тази цел сме подготвили едно вълшебно огледало, през което ако се осмелиш да погледнеш днес ще се насладиш на традициите в Армения …

Подготовката за Великденската пост при арменците се нарича Пун парегентан (Заговезни ) . Той е като при българите седем седмици преди Великден , но тъй като арменците празнуват Великден по католическия календар не съвпада с българския. „Парегентан“ означава „добър живот”. При арменците също е запазено обредното почистване на съдовете от мазнина, както и при нас. Интересен е обичая за направата на Мормоз – Календар на седмицата на постите – взима се глава лук , на която се набождат седем пера от опашката на кокошка или петел. На две от перата се връзват украшения зелена панделка на перото предназначено за Цветница , и червена на перото определено за Великден . Всяка неделя до самото Възкресение оскубват по едно перо, главата лук се закача на тавана . Авак Шапат (Велика седмица) се нарича цялата седмица между Цветница и Великден при българите е „страстна”, а наименованията на дните са следните: Велики Понеделник-Авак Йергушапти, Велики Вторник-АвакЙерекшапти, Велика Сряда-Авак Чорекшапти, Велики Четвъртък-Авак Хинкашапти, Велики Петък-Авак Урпат, Велика Събота-Авак Шапат.

 Великден при арменците се нарича Задиг – Харутюн Задиг ( Възкресение Христово ). Той се отбелязва в първата неделя след пролетното равноденствие. Яйцата при арменците също се боядисват изключително в червено, защото този цвят символизира кръвта на Исус Христос и както при българите, децата и възрастните жени в семейството правят това. На яйцата се изписва специфична за арменската традиция орнаментика, която е предимно от геометрични фигури – правят се изображения във формата на жерав, защото за арменците той е символ на завръщането към родината. В арменската традиция козунакът не съществува точно в този вид, както в българската. Нарича се чорек и в него не се слага тази мая, която е характерна за козунака. По-различен е като вкус, но пак е сладък и се пълни със стафиди и орехи.

К. Герчева, Април 2012