50 нюанса сиво

Това е една друга история с 50 нюанса сиво. Няма нищо общо с книгата, нито с нашумелият филм „50 нюанса сиво„. Всъщност почти.

Мистър Грей живее у нас.
Всеки ден той се облича в сиво. Винаги е безупречен. Когато го гледам мога да изпитвам само възхищение от достолепието му.
Мистър Грей е обсебен от манията да контролира всичко.
Кой къде ходи, какво прави и защо. Има си изисквания да се правят и нещата, както той ги иска.
Той е абсолютния господар на този дом.
Обича да се храни в точен час.
Вечер, дава аудиенция, време в което да му се възхищаваме.
Когато Мистър Грей дойде у дома, беше само едно малко, писукащо сиво пухче.
Не знаех какво да го правя, но се справих. Той започна да расте. Мотаеше се в краката ми и игриво ги хапеше.
След няколко месеца се превърна в достолепен котарак с аристократична осанка.
Козината му е копринена и сребристо сива. Когато светлината го облее, той заблестява във всички нюанси на сивото.

Понякога се изкушавам се да наруша спокойствието в което се е вглъбил и да го подразня.
Погледа му е смразяващ, след такъв акт на вмешателство. Ако продължа…
Тогава ми изсъсква и изръмжава, ако и това не ме спре се нахвърля и ме сграбчва и захапва за ръката.
Абсолютно вярвам, че някои животни са по-интелигентни от много хора.
Мистър Грей е от тях. Той наблюдава всяко нещо, което се случи и виждам как се опитва да разбере какъв е смисълът. Понякога го разбира, друг път заема пренебрежителна поза и поглед и все едно ми казва – СУЕТА.
Освен това се опитва да ме манипулира. Опитва докато разбере какво ме разнежва или какво ме вбесява и го използва за да получи каквото иска – най-често да му отварям вратата. Понякога иска да му отварям вратата само за да си играе с мен. Веднага след като е от другата страна, настоява да влезе – разбира се и други котки правят това. Той просто е изобретателен да ме кара да го правя.
Освен това се занимава с изкуства – пее. Когато е на коридора или в банята има някаква акустика и той музицира, наистина впечатляващо.