А ние в града ловим Покемони
Това е Мустафа. Той е израстнал с баща си като овчар около Маричините езера. Сега живее в Якоруда и гледа животни. В момента тече сенокос, за да се събира храна за животните през зимата.
Мустафа ме видял как минавам покрай Трещеник, бързайки и…изоставил косенето за по-късно, за да ме смъкне до града и да не трамбовам 12 км по асфалта…ей така, заради делото. Пари категорично отказа. Дори малка сума, за да купи нещо на децата. Искаше само да го помня с добро. А аз му обещах, че ще разкажа за доброто и на другите.
А ние в града ловим Покемони…

Това е разказ на Алекси Ник, който публикуваме с неговото разрешение. История, която се е случила с него. Получил е помощ от непознат човек. Нека се замислим – ние на колко хора помогнахме? Колко хора направихме щастливи? Кога за последно спряхме нашата работа, само за да помогнем на непознат?
Такива истории не трябва да остават в забрава. Трябва да се споделят, да се говори за тях. Да знаят хората, че доброто все още съществува, не е загинало. Истинското, неподправено добро.
Пожелаваме на нашите читатели винаги да помагат, с чисто сърце. И когато станат свидетели на някое добро дело – свържете се с нас, за да го разкажем на всички.
Вашият коментар