Днес » Български Личности, вчера, днес, История, Национални празници, празници

Самарското знаме

публикувано от:  на март 2, 2010 коментар
Самарското знаме художник: Ярослав Вешин

Самарското знаме художник: Ярослав Вешин

Да припомним, че опълченецът Никола Корчев е изобразеният от художника Ярослав Вешин знаменосец със самарската светиня в ръце на прочутата картина „Самарското знаме“ (1911 г.). Той е един от защитниците на знамето в боевете през юли 1877 г. при Стара Загора. Вътре в читалището се съхранява доста сръчно копие върху шпертплат на известната картина. Литература обаче за своя патрон читалището не притежава, за разлика от безчислените четива за местния партизански деец Свилен Русев – един от Петимата от РМС.

Веднага след Освобождението Самарското знаме е донесено в Радомир, където преседява 3 г., припомнят специалисти, тъй като именно там била разположена Трета опълченска дружина.

Никола Павлов Корчев е роден в Горна Диканя, тогава Самоковска епархия, през март 1836 г. 19-годишен взема мома от съседното село Долна Диканя и се преселва там. Бил огромен двуметров мъж, буен, неукротим. Стопанисвал воденица. Една вечер семейството му заедно с тъста било на воденицата. Дошли двама турци, пили ракия и се опитали да го изгонят, за да се гаврят с жена му и невръстната му дъщеричка. Мъжете излезли и веднага се върнали с брадви в ръце. Съсекли турците и заровили труповете им край воденицата. Говори се, че именно тази история стигнала до писателя Иван Вазов, за да бъде пресъздадена в „Под игото“.

Наложило се Никола Корчев да напусне селото. Известно време работил в медните мини в Самоков, после стигнал чак до Русе, където станал железничар – машинист на влака Русе-Варна. Когато се сформирало Българското опълчение, Никола Корчев се включил в състава на Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. Именно на тази дружина било възложено да пази Самарското знаме – извезано от монахините в Девическия манастир на гр. Самара с цел да се развее още предишната година по време на Априлското въстание. Когато се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на Алабин и Кожевников, кмета на Самара, които го отнесли в Плоещ и го връчили на опълченските дружини на 18 май 1877 г.
По време на боевете за Стара Загора на 31 юли Самарското знаме било на косъм да падне в плен. Тогава, както е известно, го спасява сам подполковник Калитин с цената на живота си. Когато Никола Корчев видял, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Ето как е описано това в брошурата на инж. Ангел Крумов Ранев „От Самара до Радомир. Бойният път на Самарското знаме“: „Турците се стремят на всяка цена да вземат и пленят Самарското знаме. Опълченците от своя страна го пазят до смърт. Врагът напира…Възползван от своята снажност и юнашка сила, един опълченец с почерняло и окървавено лице скача и грабва поваленото изпокъсано и изпръскано с кръв Самарско знаме. Този опълченец е нашият земляк Никола Корчев.“ За подвига си бил награден с орден за храброст „Св. Георги“ – IV степен.

След Освобождението Никола Корчев отново се хванал машинист. Бил с остър език и управниците не го долюбвали. На молбата му от 1893 г. за увеличение на поборническата пенсия Народното събрание отвърнало с мълчание.

През 1902 г. на връх Шипка се състояли грандиозни тържества във връзка с 25-годишнината от Шипченската епопея. Тогава бил открит и осветен новопостроеният храм-паметник при с. Шипка. Били поканени всички живи опълченци. Те облекли униформите, нарамили пушките и се строили за парада. Всички решили дружно, че Самарската светиня може да бъде поверена само в ръцете на спасителя й – дядо Никола Корчев. Тук сред тълпата бил и художникът Ярослав Вешин, който години наред не могъл да забрави образа на достолепния знаменосец. След години той му изпратил телеграма във Варна, че би желал да го нарисува със Самарското знаме в ръце.

Старецът се вдигнал с трена от морето чак до София и в продължение на месеци позирал пред живописеца в пълна бойна униформа. Картината била завършена през 1911 г. и станала толкова популярна, че и досега реликвата се свързва в паметта на широката публика именно с образа на опълченеца Никола Корчев.

Източник: Деян Енев
journey.bg

Вижте още по темата:
Да сведем глави
Освобождението на България от турско робство


Share on Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


Етикети: , , ,

==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!


  1. Попов says on: 3 март 2012 at 9:53

    В Москва има музей на руската армия, където се показва копие на Самарското знаме. От уредничката, която развежда групите не се разбира, че истинското знаме е в България. Заговорих я на тази тема и тя призна, че има няколко знамена, които са изключително ценни за военната история на Русия, , но тя не притежава и Самарското знаме е едно от тях. Даже в годините след Освобождението е правила постъпки пред България да го получи, но не е успяла.
    Светиня на българската свобода!

    Честит празник на всички българи!

Свързани статии:

  1. Честит 3 март | Днес

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!