Кога преставаме да вярваме в Дядо Коледа?

Моят дечко, очаква Коледа. Втурва се от време на време да пита колко време остава. Преди малко ме попита как така за една нощ успява да раздаде подаръците по целия свят. Отворих му карта на часовите зони.

Маркирах му България и плъзнах на дясно до края на картата.Там показваше 24 ч.
После се завръщахме обратно на ляво, като казвах, след час тук ще е полунощ, след това тук тук и тук после ще дойде при нас и така ще обиколи земното кълбо… и ето ти една дъъълга нощ. Сякаш разбра. Обича всичко да му е ясно.
Той е дете на рекламното време. Тананика си рекламни мелодиийки и си харчи джобните според какво му рекламират.
Като беше на три годинки, откриха нов магазин за хранителни стоки.
Отидохме да видим новата квартална придобивка. Той огледа, огледа и попита продавачката: А къде ви е телевизора?
Тя се засмя и каза, че не продавали телевизори, а хранителни стоки.
Той отвърна: Знам! Но как разбирате какво да продавате?
Та сега е на 10, и рекламите за играчки за празниците са толкова изкушителни. Но играчките са ли за да носят радост, а той още сега е неудовлетворен и разочарован, защото коледния подарък бил ЕДИН.
Не можах да оставя детето си да страда и поговорихме.
Скоро някой ще му каже, че няма Дядо Коледа и че аз му купувам подаръците. А и той ще се досети, че след като упорито крие желанието си от мен и трета година Белобрадия страрец сгрешава желанието му… -нещо не се вързва.
Затова му казах, признах му защо става така. Но му казах, че всъщност Дядо Коледа съществува. Но той носи подаръци на наистина послушните деца. Тоест на тези, които имат вяра. И неговите подаръци не са неща, които може да се купят с пари – а безценни, вълшебни и наистина приказни.
И моя малчуган не беше разочарован. Не само защото му казах, че коледния подарък няма да е само един. Аз непрекъснато го отрупвам с подаръчета, и всеки ден е Коледа…Но трябва да има очи за да види това.
Да вижда жестовете, да оценява подаръците.
И това няма да развали специалния момент на Коледата, очакването на празника, нетърпението….защото човек винаги може да изненада друг човек. И още по-хубавото, че човек може да се изненада сам.
Коледния дух наистина ни прави различни, странни, нелогични….и така ни дава възможност да виждаме малките чудеса.

Й. Богомилова

<