Празничните обичаи

Хора са различни и по различен начин възприемат празниците. В един форум сурвакарството беше наречен:грозен езически обичай, целта на който бил просене… Може би човекът просто да е искал да е оригинален, не го познавам, но ме накара да се замисля.

Има доста обичаи в които се дарява по някакъв начин. Произхода навярно се крие в някакво жертвоприношение.
Но фактически един акт е езически ритуал или нещо съвсем друго според отношението на хората към него. Ако даряваш от сърце, без да очакваш нещо в замяна е едно, ако даваш за да умилостивиш някакви сили друго и съвсем трето е да правиш някакъв ритуал-традиция, като не влагаш нищо друго освен забава, суета в него.
Същото е и за ответната страна, която прибира дара. Дали ще е просия, дали ще е рекет, просто традиция, или ДА ПРИЕМЕШ ЗА ДА ЗАРАДВАШ…
Защото ако на нас ни доставя радост да даряваме, трябва да можем и да приемаме, тоест да позволим и другите да се радват по същия начин.

За мен тези традиции са свързани с щедрост, щедростта на сърцето. Да отвориш дома си за хората, да споделиш каквото имаш.
А грозни езически обичаи има- това е комерсиална благотворителност… „Виж те ме аз дарявам„. И от този акт извлича дивиденти.
Покрай Коледа доста богаташи „развързват кесиите си“ Но не тайно, от сърце, а показно сред блясъка на прожектори и камери.
Да, какво да правят бедните, и това е нещо в сиротния им живот. Те не са го и чакали, потънали в своята безнадеждност забравени от всички. Те не просят. Те търпят.
Дори просещите по улиците не са истински просяци. До всеки един от тях има някой дето им обира събраното. Това е жестоко.

Понятия като състрадание, съпричастност, благотворителност, милост отдавна са с изкривено съдържание.
А тези неща ги има във всеки. Трябва да им се дава шанс да се изявят и да донесат удовлетворение.

А обичаите….. Хубаво нещо са, нека ги има, и нека ги изпълваме с най-светлото им значение.

Й. Богомилова