Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома на Симона прокажени, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси.
Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.
Тогава Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.
pravoslavieto.com
Вашият коментар