На Велика събота се възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

„В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко“.

Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! „Да замълчи човешкото създание!“ – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.