Днес » България, вчера, История

Културни и природни паметници на ЮНЕСКО

публикувано от:  на април 16, 2010 коментар

В България има 40 000 културни паметници, а природните красоти са неизброими.  Отмина времето, когато под строй ни водеха на екскурзии под наслов“ Опознай Родината за да я обикнеш“.  Днес е въпрос за личен избор и национално самосъзнание, дали ще посетиш един или друг културен или природен обект. Чувството да се докоснеш до миналото, до изкуството, културни традиции или природна красота внася особени трепети. Човек се чувства цяло от нещо и изведнъж усетил корените си, осмисля мечтите си и осъзнава кой е, откъде идва и накъде отива.

Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО
Като част от световното културно наследство седемте исторически обекта и двата парка представят страната ни в Списъка на Световната организация за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти поставени под закрилата на ЮНЕСКО са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

Само преди година ЮНЕСКО добави и още една българска забележителност в списъка на световните съкровища – този път в листата на нематериалното културно наследство бяха включени и уникалните изпълнения на фолклорния ансамбъл „Бистришките баби”. Значителна помощ ЮНЕСКО оказва и в консервацията и реставрацията на Старинния Пловдив.



Боянската
черква

Паметник на българската средновековна архитектура и църковна живопис.
Състои се от три части. Най-старата, източната част е построена в 11-и век.
Стенописите в Боянската черква са от три различни епохи – 11-и, 13-и и 14 – 15-и
век. Известна е с високите художествени достойнства на стенописите от
1259 година. Изобразени са 89 сцени с 240 фигури. Тяхното своеобразие
и художествена сила се основават на изключителен реализъм и нова за средновековието
хуманистична естетика. По стила и използваната смесена фресково-темперна
техника се смята, че неизвестният български художник принадлежи към Търновската
художествена школа.

Фреските са едни от най-ценните творби на европейската средновековна живопис,
в която ярко се очертават ренесансови похвати и мотиви.

Намира се на 8 км от София.

Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.



Казанлъшката
тракийска гробница

Един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено
изкуство от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр. Хр. Открита е през 1944 г.
в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно
предверие, тесен коридор и тухлена куполна гробна камера. При украсата
са използвани два способа – мокро фреско и темперна техника. Върху фриза
на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. Стенописите от главния
фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват
уникална сцена на героизирания покойник и съпругата му, седнали на погребално
угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши. Изображенията
са важен източник за проучване на живота, бита, облеклото, въоръжението
и външния вид на траките. Това е най-добре запазеният в България паметник
на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес шедьоври
на античната живопис.

Намира се на 5 км от Казанлък.

Обявена е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.




Мадарският
конник

Единствен в Европа монументален каменен релеф от началото на 8-и век. Изсечен
е на височина 23 метра върху отвесна скала на северозападния склон на
Мадарското плато. Изобразява конник, пронизал с копието си лъв.
Релефът има символичен характер. Сцената е триумфална, символизира
величието на българския владетел и мощта на българската държава. В изображението
се смесват две художествени традиции – плоскостното и декоративното изобразяване
на животински фигури, характерно за Изтока, и античната художествена традиция
на Средиземноморието. Около релефа са издълбани 3 надписа на гръцки език.
Тази скална хроника отразява важни политически събития, свързани с отношенията
между България и Византия от 8 – 9-и век. В надписите за първи път се споменава името българи.

Намира се на 5 км източно от Шумен.

Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.



Рилският
манастир

Най-големият манастирски комплекс на Балканския полуостров (извън Атон).
Важен християнски, културен и просветен център. Величествен паметник на
българската средновековна и възрожденска архитектура и живопис. Основан
е от българския светец Иван Рилски през 10-и в., манастирът е разположен
в северозападната част на планината Рила на височина 1100 м. Днешният
му вид е от началото на 19-и в. Манастирският комплекс е във формата на
четириъгълник с обща площ 8800 кв. м. В двора, с площ 3200 кв. м, са
разположени Хрельовата кула (построена през 1335 г.) и главната манастирска
черква „Рождество Богородично“ (построена през 1834 – 1837 г.).
В 4-етажните жилищни крила има над 300 монашески килии и 4 параклиса.
Стените и таваните на манастира са изографисани богато с живопис и дърворезба.
Монументалната украса на главната черква е дело на известните български
художници от Възраждането Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Христо
Димитров и др. Рилският манастир е едно от най-важните български книжовни
средища. В него се съхраняват някои от най-ценните български книжовни
паметници.

Намира се на 100 км източно от София.

Обявен е за национален музей през 1961 г.

Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.


Несебър (Старият град)

Разположен е на малък полуостров, свързан с брега с тесен провлак, в южната
част на Българското черноморско крайбрежие. Със своето разположение и
древна архитектура градът излъчва особена красота и величие, усещане за
простор и неповторимост. Един от най-старите градове в Европа – основан
преди повече от 3000 години като укрепен тракийски център под имато Месамбрия.
Около 510 г. пр. Хр. е превърнат в гръцка колония, организирана в полис.
Превзет е от хан Крум през 812 г. и оттогава е в пределите на българската
държава.

В Несебър са запазени ценни културно-исторически паметници: античната
крепостна стена от 5 – 4-ти в. пр. Хр.; ранновизантийски черкви от 5 – 6-и век;
български черкви от 10 – 14-и век; над 60 възрожденски къщи от 18-и в., обединени
в прекрасен архитектурен ансамбъл; вятърни мелници; прекрасни калдъръмени
улички и площади. Несебърските черкви се отличават със своя живописен
архитектурен стил и богата външна украса. Те са едно от най-високите постижения
в развитието на българската средновековна черковна архитектура.

Намира се на 38 км североизточно от Бургас.

Обявен е за град-музей през 1956 г.

Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.



Скалните
черкви при с. Иваново

Скалните средновековни паметници в Иваново са комплекс от черкви,
параклиси и монашески килии, издълбани в скалите от двете страни на р.
Русенски лом на височина от 6 до 10 м. Създаден е през 13 в. и е обитаван
от монаси до 17 в. Запазените стенописи и надписи свиведетелстват за разцвета
на голяма монашеска колония през 13-14 в. и за важното и място като книжовен
и просветителски център. Комплексът е богато даряван от българските царе
Иван Асен II /1218-41/ и Иван-Александър /1331-71/. В един от надписите
се споменава, че тук е погребан българският цар Георги Тертер /1279-92/.

Уникалните стенописи са едни от най-значимите паметници на монументалната
живопис на Балканите, те свидетелстват за високото равнище на художествената
култура в средновековна България. Датирани са от началото на 13 в. и се
смята, че предшестват стенописите в Боянската черква.

Намират се 20 км южно от Русе.

Обявени за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.



Национален
парк Пирин

Пирин е най-големият национален парк в България и обхваща площ от 26 480
ха. Включва райони с най-добре запазена жива природа от връх Вихрен до
около 1 000 м надморска височина. Над 60% от площта му е заета с гори.
Тук се намира най-старото дърво в България – Байкушевата мура с възраст
над 1 200 години. На сравнително малката площ на парка се срещат уникални
животински видове. Над 50 върха с височина повече от 2 600 м, около 70
ледникови езера, множество красиви водопади, пещери и величесвени пропасти
придават неповторима красота на планината. Съхраненото екологично равновесие,
уникалната флора и фауна, добрата туристическа база и самобитния фолклор
на пиринския край създават отлични условия за почивка и спорт.

Намира се на 100 км от София.

Обявен е за национален парк през 1962 г.

Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.


Природен
резаерват Сребърна

Резарватът е разположен на 2 км южно от р. Дунав на площ 600 ха.
Обхваща езерото Сребърна и териториите край него. Той е една от
най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на
растителни и животински видове. По-характерни представители на
водната растителност са: водните лилии, блатното кокиче, блатната
незабравка, папура и тръстиката. Много от животните в резервата са
редки представители на националния и световен генетичан фонд:
къдроглав пеликан, чапли, ибиси, диви гъски и патици, раци,
костенурки, видри. На брега на езерото е изграден музей, в който са
експонирани сбирки от всички животински видове, обитаващи резервата.
Сребърна е уникално земно кътче, съхранило хилядолетия чистотата и
първичната сила на природата.

Намира се на 16 км западно от Силистра и на км от София.

Обявен за резерват през 1948 г.

Обявен за природен паметник на ЮНЕСКО през 1983 г.


Тракийската гробница в Свещари

Гробницата е уникален паметник на тракийското елинистичното изкуство
от първата половина на 3 в пр. Хр. Открита е при археологически
разкопки на тракийска могила край с. Свещари през 1982 г. Състои се
от коридор и 3 камери с почти квадратен план, покрити със свод във
формата на полукръг. В централната гробна камера са поставени 2
каменни легла, над богатата релефната украса е изобразена сцена с
култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец.
Удължените пропорции на фигурите, композицията и стилът намират
паралели с изображенията в Казанлъшката тракийска гробница.
Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление
и украсата свидетелстват, че тук е погребан тракийски владетел.
Гробницата в Свещари е забележителен паметник с висока художествена и
историческа стойност, ярко доказателство за приноса на траките в
световната културна съкровищница.

Намира се на 34 км от Разград.

Обявен е за паметника на ЮНЕСКО през 1986 г.

www.bulgarian-tourism.com
sic.mfa.government.bg


Share on Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!


  1. Ifvremya says on: 4 април 2016 at 17:11

    Благодаря!

Свързани статии:

  1. Април | Днес

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!