Авторско право

Когато стане дума за Авторско право се появява двойния стандарт на оценяване…
Ако нещо добро е наше дело, искаме да ни го зачитат, но чуждото…то е общо.
Всеки гледа да „свали безплатно“ творби и продукти. Не знам дали кризата е оправдание. Ако имаме добър стандарт на живот и можем да си позволим да закупим продукт на интелектуалния труд, дали ще го правим?

Тези продукти са най-трудни за създаване в рамките на „работно време“. Понякога дни и нощи, в продължение на години идеята съзрява, влагайки в нея автора интелект и душа. Но понеже не може да се пипне, не искаме да платим цената в паричен еквивалент. А авторите за да живеят и творят имат нужда от пари, както всеки от нас.
От друга страна бедните са тези, които най-много се нуждаят от тези не материални продукти. И като нямат пари за качество, за тях остават демо версиите, непълни или с по-лошо качество. Такава е структурата на обществото ни за съжаление и векове наред точно творците са били бедни и са умирали в мизерия.
Сигурно нещо може да се направи за да се премахне този абсурд по отношение на авторското право, и великия ум който ще го измисли може би вече е сред нас.

Й. Богомилова