Не искам да съм празна черупчица

Колко често се будите сутрин с мисълта : ‘’Днес е един разкошен ден за мен !‘’, без да очаквате кой знае какво да се случи ? Да поискаш той да е изпълващ , безгрижен и прекрасен ден . Да излезеш навън разпилян, отворен за всичко ново , което би могло да изкочи. Да общуваш с всеки , с всеки един човек крачещ по улицата , само да се протегнеш и да го заговориш . Може да означава нищо , но може да означава и много .
Дали ежедневните простички работи не проясняват съзнанието ? Допускате ли как най-малките и едва докоснали ви неща могат да направят живота ви най-изпълнен . Простичко е :
Слушали ли сте нощем в тишината ? Наслаждава ли ли сте се на пълен мрак ?
Да отворите прозореца и да пуснете аромата на дъжд в стаята .
Да усетите всяко място , да си откраднете нещо от там- миг , звук , гледка …
Нека ви кажа , че като изгрева от моя прозорец няма . Звездното небе , от което исках да си откъсна парченце , когато онази вечер вървях пеш не съм виждала , а като щурците миналото лято на един язовир , други няма !
Затова казвам : Не искам да съм празна черупчица !
Най-вероятно дори и в момента , докато четете това , се случва нещо истинско , но малко , без да ви досажда с усезание .
автор : Десислава Кънчева