Днес е един необикновен ден. Събуждаш се с хубаво предчувствие, напук на всичко. Някои ти се мръщят, други се усмихват. Усмихваш се на всички. Те те гледат учудено, но също се усмихват. Кафето днес е особено ароматно. Работата спори. Случва се нещо мъничко, но неочаквано хубаво. Аха, ето защо е било хубавото предчувствие. Но то не те напуска… Защото, след всичкото хубаво предчувствие, са се задвижили така хубаво нещата, че едно след друго се получават от хубави по-хубави.
И то…само заради едно налудничево предчувствие.

© Й. Богомилова