Успение на пресвета Богородица

Ето приказната история за спокойното и радостно последно, земно заспиване на Пресвета Богородица:
Тя вече била на 64 госити, когато веднъж молейки се на Елеонската планина, видяла пред себе си архангел Гавриил. Той държал в ръка палмово клонче и й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд:
„Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!“
И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. Богородица приела радостно вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави земния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа. Когато тя се върнала у дома,   споделила на св. Иоан Богослов за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания,  при нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за вестта , също и на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички  скърбели за раздялата с Божията Майка, а тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

В  денят на нейното преставяне, от сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка легнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. В третия час (9 часа) чудна, небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица.
„Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си“ (Лука 1:46-48).

Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил:
„Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!“ (Лука 1:28).
Всички с благоговение гледали това преславно видение. Лицето й сияело като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

pravoslavieto.com