„… Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск. Да прегърнеш – означава да дадеш с отворени ръце, и този, който дава с отворени ръце, получава с цялото тяло. Тангото е и начин за самопознание, опознавайки собствените си качества на закрилник, закрилящ, доминиращ или доминиран…. Но едно е сигурно: че няма да прекъснете танца.“ Човек се познава по това, което прави, не по това, което говори … мислили ли сте върху това, колко от нещата, за които сте мечтали са се сбъднали … колко от мечтите сте закътали в прашния скрин на забравата … дали сте следвали своята вълна, дали сте танцували своя танц и сте давали с отворени ръце, за да получите, това което е имало стойност за Вас … казват, че възрастните могат много да научат от децата … да – децата мечтаят … децата, макар и наивно могат да Ви кажат за какво мечтаят, следвайки своята вълна … и ние сме били на тяхно място … след време мечтите ни са прерастнали в нещо друго … дали сме го получили или нашата вълна ни е отвела към нещо по – добро … или не …  но едно е вярно, че животът се изпълнява по-пълноценно, ако следваме техниката на сърфиста: вълните са тези, които чертаят пътя, а не намерението ни къде искаме да стигнем. По-добре е да откриваме пътя според препятствията, които срещаме. Няма един единствен начин на живот. Можем да живеем така, сякаш сме машинисти в метрото: знаем точно къде отиваме и какъв е маршрутът. Или да живеем като сърфисти: следвайки вълната …

Източник: цитат от Хорхе Букай, „Да се обичаме с отворени очи“

К. Герчева