Листопад златист  над мен струи. Много пъти чудото на есента се е разкривало пред мен. И всички есенни листа от десетки златокоси есени се завъртат в един едничък златен вихър. Спомням си по-ярко една есен. Тя не беше по-различна с нищо… Същите цветове, същия ромон и локви с плаващи листа. Но защо я помня?
Защото аз бях различна. Пробуждах се от дълъг сън. Седях на една пейка под листопада и той ми се струваше най-вълшебното нещо на света. Всяко листо се отронваше и много бавно, танцувайки, безкрайно дълго се носеше към земята. Едно кацна на пейката, като златно сърце… Сякаш самата Есен ми го поднесе – капка от златист листопад.

листопад

©Септемви 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==