Един обикновен ден. Какво ще направиш днес?

Можеш да не правиш нищо особено, нищо от онези неща които искаш, като намериш безброй причини за това. Но този ден може да се превърне в необикновен…Казват: Който иска, намира начин. Често много от желанията ни се струват невъзможни.  Пречките сякаш са причина да не опитваме, но наред с тези причини-оправдания, със сигурност са ни дадени и възможности, които някак си остават по-скрити, по-невидими. Вървим по начертаните пътеки, без да поглеждаме в страни, без да докосваме стените на лабиринта, защото ги виждаме твърди и непробиваеми. А навярно в илюзията им се крият безброй врати, към всичко желано. Но продължаваме да се лутаме и търсим изхода, където го няма.  И „знаците“, остават невидими. Често очакваме ясен знак за нещо и го получаваме. Но дотолкова не вярваме, че нещо е възможно, че махваме с ръка на знака, с оправданието че навярно само така ни се струва, защото много ни се иска.
Ако вместо :  Не… си помислим: Защо пък не….
Тогава сякаш светофара светва зелено. Отварят се прозорци и врати, сриват се стени и всичко се превръща в безброй възможности…

Хайде, сбъдни едно свое желание Днес…

©Септемви 2010, Й. Богомилова