Сам в неделя
Ако е подредено – разхвърли, ако е разхвърляно -подреди. Сготви си нещо специално за теб и си го хапни както ти хареса, в леглото или на безупречно подредена маса. Направи си релакс в банята, с розови листенца и свещи, или пък пей любимите си парчета и се радвай на акустиката. Има толкова много неща, които винаги си искал, но някой ти се е пречкал. Пък ако никой никога не ти се е пречкал, представи си каква лудница е да се съобразяваш с другите.
Изобщо да си сам е нещо различно от това да си самотен. Всеки понякога трябва да остава сам със себе си. А ако твърде често е сам, може би просто не харесва да му се мотаят други наоколо.
Самотата е ужасна натрапница, тя е едно несъществуващо нещо, призрачно кълбо от вини, самосъжаления, комплекси, натрупани разочарования, и недоверия. Винаги може да се отвори вратата- тази на дома и онази на сърцето и да се пуснат други хора да изпълнят празнините.
Но най-хубаво е когато пускаме други да не е за да запълват, а за да се радват с нас на пълнотата на нашия живот. В случая когато ни липсва точно определен човек, всъщност трябва да усетим, че той всъщност присъства и никога не си е тръгвал. И тъгувайки безутешно за него в риданието си сами си пречим да усетим това присъствие.
Сам или самотен, всеки сам трябва да избере. И ако избере пълноценния живот, в него ще влязат и дългоочакваните пълноценни личности.
Затова се порадвай за малко на пълната свобода да си сам за малко.
© Октомври 2010, Й. Богомилова
Вашият коментар