Дон Кихот е станал символ на безумеца, водещ безсмислени битки. Но всеки човек води безброй битки в своя живот и ако може да погледне отстрани те са също толкова безсмислени: Завист и  Отмъщение, Себедоказване и доказване другиму нещо си, Тичане след Слава, Власт, Пари, или просто битки, безсмислени войни носещи пирови победи.

Ако трябва да водя някаква битка, бих искала да е в името на нещо добро. Дали ще я спечеля времето ще покаже, дали е имало смисъл също. Ако трябва да се самозаблуждавам, предпочитам да е  с нещо, което ще донесе красота в живота на хората.  Без тези битки, без нашите измислици, би било много по-трудно и безнадеждно. От тях има смисъл и може би са едно от най-истинските и смислени неща.

Моето бойно копие е перото (е, повече прилича на клавиатура). Моите вятърни мелници – великани са отчаянието и безверието. Сигурно не виждащите битката-танц се присмиват отстрани. Присмиват се, смеят се… Но това е чудесно! Има смях, значи половината битка е спечелена.

© Ноември 2010, Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==