Така обича да си играе дъждът … и да оставя отпечатъци по асфалта … вчера валя, а днес можеше да видиш на кое точно местенце е стояло някое есенно листо преди да отлети … безброй сърчица и малки лапички  бяха оставили своя отпечатък по пътя и всеки, който минаваше по него беше воден от техните следи … мъглата постепенно се отдалечаваше от града и се изтегляше към морето, за да образува огромна бяла стена … огромен леден блок, който да украси утрото и всички бяха отправили поглед на там – сред безкрайната синева, която не искаше леденият блок да се топи … чайки бяха занемели пред цялата тази красота, малко котенце, което току що се беше събудило, бързичко отвори очички и … и то беше моряче, и то не можеше да отмести поглед от морето. Само малки рибки вземаха първата си баня в кристално чистата вода на морето … а слънцето започваше да се усмихва… И аз бях там … и аз видях …

К. Герчева, Ноември 2010