Огнена панделка

На 1 декември отбелязваме Световният ден за борба срещу СПИН … Но не – няма да го отбележа, пишейки ви статистики или историята на появата на тази болест. Искам просто да Ви споделя какво прочетох в един форум, написано от момиче: „Дълго време в тийнейджърска възраст и след това си мислех, че за нищо не съжалявам в живота и че няма какво да губя. През това време успях да натворя толкова глупости, че за някои от тях и досега ме е срам да се погледна в огледалото или понякога като съм уморена, изскачат като призраци от тъмнината, точно когато най-малко ги очаквам и желая. Едно от тези неща е необуздан живот, който ме доведе до мъчителни подозрения за хив и още по-мъчителни очаквания на резултатите: ще бъда или няма? И то в момент, когато вече имах какво да губя и то МНОГО. Мисълта да съм си прецакала живота ме побърка, побърка любимия ми човек, който изтърпя всичко, само защото много ме обича, но срамът си е срам! И не на последно място: родителите – абсолютно разочарование и срам! И в крайна сметка отървах кожата, обаче няколко милиона хора по света не я отървават, пък и те имат родители, любими, деца, младост, неизпълнени копнежи и мечти. И не всички се обзавеждат с великата гадост от глупост и тъпотия като мен, ами просто с лош късмет. Оттогава все повече се уча да не съдя никой за нищо, защото да – хората са си виновни сами, но като изпиташ от първо лице болката, съмненията, страха, разочарованието, срама, вината и цялата помия на тази ситуация, толкова ти става жал, че преставаш да мислиш, че хората са безгрешни богове, към които аз и всички околни можем да имаме претенции всякакви и да сочим с пръст при всяко подхлъзване на леда.“

Обичайте себе си, но не само на този ден, обичайте и любимите си хора – било то приятели, родители или деца … и не на последно място – уважавайте тялото си …

К. Герчева, 01 Декември