книжна ракета

Вчера беше различно.  Децата преди 20 години играеха повече с истински играчки или направо на вън. Общуваха лице в лице, а не по чата. Времената се променят и не бива да се сравняват, не бива да се търси кое е по-доброто. Преди време и на нас се казваше, че децата от началото на миналия век не са имали играчки като нашите, не са знаели какво е телевизор.  Сигурно и на нашите баби, техните така са казвали. Всяко време носи нещо различно. Не можем да предположим утре на какво ще играят децата.

Днес е едно вълшебно време.  Един миг между спомените и мечтите.  Сладката носталгия съществува за да ни зарежда със силата на детските ни пориви. Когато разказваме на децата си за нашите детски приключения, нека не е с упрек.  Нека имаме мъдростта да разкажем така изкушаващо спомените си, че да им се прииска да хукнат на вън и да търсят съкровища.  Игрите извън компютъра са не само 3D,  а дори   4D. Все още компютрите не могат да  възпроизвеждат вкус и аромат.

Нека децата намерят онзи невероятен, аромат на приключения, който ще остане незабравим.

Й. Богомилова