24 май – Ден на българската просвета и култура

Отново е 24 май и отново на този ден отбелязваме Ден на славянската писменост и култура. Всъщност, на този ден – 24 май отдаваме почит на авторите на българската азбука – Св. Св. Кирил и Методий. Двамата братя създават т.н. глаголица – първия вариант на славянската азбука. Смята се, че „кирилицата“ (формата на буквите които ползваме да пишем) е създадена от ученика на Кирил и Методий – Климент Охридски, а името и „кирилица“ е в чест на Константин-Кирил Философ.

Първите споменавания за отбелязването на 24 май са в арменска летопис от 1813 г. в която се споменава за отбелязване на празника на 22 май 1803 г. в гр. Шумен. По инициатива на Найден Геров на 11 май 1851 г. в гр. Пловдив в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ е организиран празник на Кирил и Методий. Денят не е избран случайно – това е общият църковен празник на двамата светии.

Българската църква „Св. Стефан“ в Цариград отбелязва празника на Кирил и Методий през 1857 г. А на следващата година – 1858 г. е отпразнуван и в Пловдив в църквата „Света Богородица“ с тържествена служба, след която вълнуващо слово за делото и живота на Кирил и Методий произнася учителят Йоаким Груев.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът от църквата и държавата се отбелязва на една дата – 24 май. След 1969 г. празникът се разделя на две – църковен (11 май) и светски (24 май).

Двамата братя, равноапостолите Кирил и Методий са признати за светци още през IX век, а най-ранните дати за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли е от XII век.

Йоаким Груев предлага през 1856 г. денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван и като празник на българските ученици.

Химн „Върви, народе възродени“

Химнът в прослава на делото на Кирил и Методий – „Върви, народе възродени“ е написан от Стоян Михайловски през 1892 г. Текстът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и съдържа 14 куплета. Музиката към текста е създадена от Панайот Пипков през 1900 г. на 11 май.

Нашето наследство

Това са само факти. Всяка година на този ден си ги припомняме. Но по-важното е, какво остава в нас. Дали ценим живота, делото на нашите предци, благодарение на което днес имаме наша азбука? Нека се запитаме – колко народи в света имат своя собствена азбука?

Предлагам Ви един малко по-различен поглед към това събитие. Не всички статии, които ще Ви предложим са свързани с 24 май и с делото на двамата братя – Кирил и Методий. Но всички статии носят тяхното наследство, духа на тяхното дело. Благодарение не само на тях, но и на техния ученик – Климент Охридски – създател на кирилицата, ние можем да творим добро, да проявим, покажем красотата в нашия живот – нещо което екипът на Утро не е спирал да прави.

• Св. Св. Кирил и Методий – създатели на славянската писменост
• Светлината на буквите
• Какво е книгата за теб? – декорация или врата към необятен свят?
• Вълшебството на буквите
• Слънчева интерактивна поема – ако имате въображение, може да съчетаете полезното с приятното
• Най-голямата книга – съществува от 350 г.
• Захарни букви – изглеждат толкова вкусни…
• Библията – книгата на книгите. Единствената книга, надживяла хилядолетията. Една от мечтите на Кирил и Методий и техните ученици – да могат българите да четат светата книга на собствения си език.
• Учителю, Благодаря! – нека отдадем почит на хората, които изиграват най-важна роля в живота ни след тази на нашите родители.
• Гризкала мишка книжка – Забравихте ли вълшебството на книгите? А кой се „храни“ с вашата книжка…?
• Книгата – с навлизането на електрониката книгите вече се наричат „хартиен носител“.

Както сте се убедили след като разгледахте предложенията ми – някои от тях не са писани от български автори. Но това няма значение в моята идея – а тя е да покажа, че ако имаме желание и искаме да творим хубави неща – винаги можем да го направим. Можем да следваме примера на другите хора и с нашите букви, с нашите усилия да направим нещо добро, красиво, което да остане след нас.