174 години от рождението на Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин е руски автор, един от най-великите руски поети и родоначалник на съвременната руска литература. Александър Пушкин е роден на 26 май 1799 г. (нов стил – 6 юни) и загинал на 29 януари 1837 г. (нов стил – 10 февруари)

Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите – смесица от драма, любовна история и сатира, която повлиява на по-късните руски писатели.

Бащата на Пушкин произхожда от много стар род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад, а дядото по майчина линия, Ибрахим Петрович Ганибал, е роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол и по-късно става кръщелник и инженер-генерал на Петър Велики. Александър Пушкин e роден в Москва в семейство на дворяни, които не му обръщат достатъчно внимание. Той има брат – Лев и сестра – Олга. Арина Радионовна, нарична Няня, е тяхната дойка. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.

Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години – „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Александър Пушкин се впуска в културния живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите и публикува първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година. Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев, а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.

Властите разрешават на Александър Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.

Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“ и малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и други. След време Александър Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18 февруари 1831 година, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла – камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което се оказва фатална грешка.

Източник: www.wikipedia.org