Видовден

Днес на 15 юни се отбелязва Видовден (по нов стил – 28 юни), популярен какво в България, така и в Сърбия .

Според едно от народните повери денят се отбелязва за предпазване от градушки  в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани още „градушкари“) – Въртоломей и Елисей. Вида е друг образ на днешната Темида, която отсъжда правото от грешното. А градушките идват като възмездие за сторени грехове, от празника идва и казаното, че „Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!“. А според други поверия празникът е посветен на Свети Вит, който е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.

На Видовден хората стават рано, за да видят изгрева на Слънцето, което според народните вярвания, ще направи всеки здрав и много щастлив.

В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.
В отделни райони на Югоизточна България на този ден стават рано, за да видят слънцето като изгрее, как се връща назад към зимата. Вярва се, че е хубаво да се види слънцето, за да бъде човек здрав и весел. В района на гр. Годеч Видовден е голям празник и до днес. Устройва се голям събор, на който се събира цялото население на района. Народното вярване, че градушката идва като божие наказание за сторени грехове, вероятно поражда представата, че Видовден е денят, в който ще се види, ще се разбере, какъв е грехът, за който се говори, и за който ще се търси сметка. Всяка коза за свой крак, но когато дойде Видовден, ще видим. Затова празнуват Видовден, за да не види Господ греховете.