Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, за да се покрие в розово одеало със златни нишки и да се отправи към страната на сънищата … и песничка му пееха приспивна с китарен звън и целувки сладки за лека нощ му подаряваха погледите зажаднели за неговата красота. А луната засияла от другата страна с усмивка го целуваше, а Слънцето с розово сияние нежно я докосваше. Сребърни светулки в морето заблестяваха, а от всеки слънчев сън, звездичка ставаше и колкото по-красив бе този сън, толкова по-ярка бе звездата …

Красива и вълшебна нощ, приятели!

К. Герчева, Юли 2011

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==