Днес » Добро Утро!, истински истории

Пробуждане

публикувано от:  на юли 28, 2011 няма коментари

Преди да отворя очи поздравявам деня и му пожелавам да е прекрасен. Не му е лесно той е съвсем новичък и ще преоткрива всичко, а след броени часове ще бъде вече „вчера“. Няма много време, и за тези отброени му часове, трябва да усети, както неща, които всеки ден преживява, така и свои лични открития, та когато стане „вчера“ да се отличава от другите с индивидуален чар.

След това си правя приблизителен „план за деня“, с ясното съзнание че може да се случи да правя съвсем различни неща, така че маркирам най-важните и така, понякога дори и да не е изпълнен целия все пак е изпълнен, а знаейки че е приблизителен, давам възможност и на други неща да се вредят в него, неща които аз съм пропуснала, но те си знаят че са важни и умнично се ссместват сами.

сутрин

След това по размишлявам мечтая. И тъкмо когато от размишления и мечти се вдъхновя да стана, то станало време за ставане. Часовника малко се чувства пренебрегнат, че не върши особена работа, но продължава стоически с мисълта: Един ден ще се успиш и тогава….
Усмихвам му се и му казвам, че е важен и полезен за мен, и особено в такива случаи, когато ще се успя. Пожелавам му прекрасен ден, макар да знам, че промърморва под стрелка: И какво му е прекрасното, цък, цък, цък, и така цял ден.
Спирам се и му обяснявам, като на дете:
-Часовниче, искаш ли да те спра за ден за два? Искаш ли да си починеш?
Изваждам една кутия със стари часовници, без стрелки с разбити циферблати, стърчащи пружини или пък съвършени на вид, но с повредени части, застинали в безвремие.
Часовникът се ужасява :
-Добре съм си …. цък, цък, цък, съвсем съм си добре….
Знам, че няколко дни ще цъка методично в размишление, че всъщност за часовник има прекрасен живот, пълноценен и ще потрепва от радост, когато го поглеждам за важните часове, и се ръководя от него.

Мога и без часовници. Не обичам да нарязвам времето на парчета. Но обичам моя стар мърморко, не защото е часовник, а защото е моят часовник.  И е мой не защото го притежавам,  а защото има чувства, и защото има нужда от мен за да преглъща вечността секунда по секунда. Все пак това е смисълът на неговия живот и той само това може. А смисълът на моя живот е да помагам на тези, които се нуждаят от мен.

Й. Богомилова, ©2011г.


Share on Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


Етикети:

==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!