
Звън от смях повежда ме към плажа. Но с празни люлки вятърът танцуваше.

Смехът обаче, невидимо лудуваше… По лабиринт от стъпки продължих, и към невидимия смях вървях. И ето на брега в трептящо синьо, детска радост аз видях.


Й. Богомилова, ©2011г.
Сподели с приятелите си:

Вашият коментар