Септември вече ми се усмихваше с нежността на цветовете си и със звънливо гласче започна така: „Имало едно време … една такава цветна приказка, в която се разказвало за красива, екзотична принцеса, която повече от всичко обичала да стои в градината на двореца си … По песните на птиците, тя слушата приказки от близо и далеч, разказвали й за смели принцове, за далечни страни, които й се искало да посети и за усмивките на хората, които не можела да види, извън крепостните стени … „

… и така слушах ли слушах под звуците на поточето, което ромолеше до мен, а приказката беше продължена от магията на фотоапарата …

текст: К. Герчева, Септемви 2011

снимки: Мартин Дралчев