Знаете ли… днес се случи чудо…

Един случаен минувач поздрави друг случаен минувач. Останалите останаха учудени. Спогледаха се. И така се случи още едно чудо. Няколко хора се бяха спрели от забързания си ход,
Някои от тях се усмихнаха.
Това беше само за миг.
После се разминаха, всеки поел по своя път.
Но чудото се беше случило.
Няколко атома се бяха сблъскали и променили орбитите си. И Вселената вече нямаше как да бъде същата.
Няколко усмихнати хора вървяха по своя път, с едно особено усещане, което не можеха да определят какво е.
Всеки срещнал ги,  усещаше нещо различно и се спираше за миг да разгадае тази невидима тайна.
Не можеше –  тя беше толкова мъничка, че беше незабележим – нито с човешки поглед, нито с лупа, нито с най-мощния микроскоп.
Но усещането завладяваше и тях. И на свой ред учудваха други хора по своя път, карайки ги да спират и после да усещат същото….

Усмихнатите хора изпитваха странни пориви. Започваха неща, които дълго бяха отлагали, довършваха започнати проекти. Някак си всичко придобиваше смисъл, и това ги караше да правят нещата и то със старание.
И нещата се получаваха хубави. Това пък радваше още хора, още хора хукваха след някой порив, придобили ентусиазъм, който отдавна бяха забравили че може да съществува.

Историята продължава,  просто не може да се разкаже до край, защото няма край, защото не може да се обхванат всички хубави последици от онова първо, незабележимо на пръв поглед чудо.

Й. Богомилова, ©2011г.