Какво трябва да знаем на ски пистата

Най-голяма заплаха  на ски пистата е поемането на необмислени рискове. Травмите при хора, склонни да „опитват“, са много чести. Вероятно комбинацията от нова екипировка, изпълваща собственика с гордост и спортен хъс, и склонност да действа хазартно, е най-голямата заплаха, смятат изследователите. Другото най-опасно явление според учените е много бавното движение по пистата (най-често се дължи на неопитност, лоши условия, страх и алкохол/наркотици). Колкото сме по-бавни, толкова повече нараства вероятността някой да ни връхлети отгоре и да ни контузи.
Анализирането на статистиката за травми от спускания показва, че главния фактор е неразумните постъпки на любителите скиори.

•   Една от най-честите причини за травми например е употребата на алкохол преди излизането на пистата.Зачестили са и употребата на леки наркотици (основно трева), която също е причина за доста контузии.

• Риск крият също различните типове сняг и опитът на скиорите.
  • Най-опасен е мокрият тежък сняг. При него триенето на ските е голямо и тялото отива по-напред, отколкото трябва. В този случай паданията са по-чести и сериозни, а вероятността за неприятна травма – висока.
  •   После идва ред на заледения сняг, който за съжаление се среща все повече заради повишаването на средните зимни температури и възможността за топене и замръзване на повърхностния слой. В този случай скиорите развиват по-високи скорости, а ските се контролират по-трудно. Резултатът е, че по-неопитните скиори лесно стават жертви на падания и сблъсъци.

• Агресивното и егоистичното поведение на другите между скиорите води понякога води до травми.

• Странен фактор е екипировката.

• Ситуацията напомня планинското колоездене. Когато някой си купи велосипед за 5000 щатски долара, той лесно се заблуждава, че е много добър на склона. Техниката на каране обаче не се придобива с притежаването на скъпо превозно средство. Самозаблудата води до поемане на необмислени рискове и до много тежки травми (особено при колоездачите).

• Съвременните материали, от които се произвеждат ските, позволяват развиване на по-висока скорост. Като цяло по-хубавите (и стръмни) писти също допринасят за това. Така на неопитните скиори се налага да се справят с предизвикателства, за които просто още не са готови. Следват травми.

• Учудва фактът, че травмите на главата са по-чести при тези, които носят каски, отколкото при останалите скиори. Това вероятно се дължи на разсъждения в стил „щом съм с каска, значи съм безсмъртен“. Никоя каска не може да предпази човек, блъскащ се челно в дърво с 30-40 км/час. Това не значи, да не се носят каски, а да се избягват сблъсъците с борчета, елхички и други неподвижни и стабилни обекти.

• Рискът е по-висок и когато е намалена видимостта. Изобщо лошото време изисква на пистата да има по-малко и по-опитни скиори.

• Трябва да се обръща внимание на правилното настройване на автоматите. Ските трябва да се откачат достатъчно лесно от обувките, ако не искаме да пострадаме. В този смисъл те подчертават, че наемното оборудване често е по-надеждно от собственото ни, защото то подлежи на строг контрол . Малките деца в никакъв случай не трябва да носят ски обувки, които са им големи, защото така ските се откачат по-трудно. Друг полезен съвет е, когато паднем, да не се опитваме да се изправяме, преди да сме спрели напълно.

• Много опасни са късите ски (80-90 см), чиито автомати не позволяват откачане. Счита се погрешно, че в този случай освобождаването не е необходимо, но това съвсем не е така. Травмите при падане с такива ски са много тежки.

• Подобна е ситуацията и при паданията със сноуборд, но голямата дъска има едно важно предимство – тя заорава в снега и спира плъзгането относително бързо. Между другото се оказва, че не е вярно и твърдението, че сноубордистите блъскат скиорите и ги контузват. На практика е точно обратното.

capital.bg/show.php?storyid=839439