Есенни пориви

Есенните стъпки до порта бяла ме отведоха, но заключена бе тя …

и ключът заровен сред безбройните отронени листа, които

с вятъра танцуваха в танц неспирен и мен понесоха в таз вихрушка есенна,

която все до портата ме водеше – до непокътнатата есен. Зад ключалката надникнах

и фея ми намигна, оцветяваха се с есенни бои всичките листа, композираха се песни и

за паячета малки нежни паяжинки се тъчаха …

К. Герчева, Септември 2011

снимки: Мартин Дралчев