Ходила съм дълго по златистия пясък. Знам вкуса на утоляващата, жаждата вода. Гряла съм се на топъл пламък. Въздух дишам, откак съм на тази земя.
Но спра ли, заровя ли в пясъка пръсти… Очароват ме малките песъчинки, които така го изграждат, че на пръв поглед са неразличими. И когато залее го буйна вълна. Те се спояват, става пластичен … И всичко мога от него да извая, от замък до птица…
преоткриване на природатаПила съм безброй пъти вода. Къпала съм се с наслада в нея. Опитвала съм се да разбера, от какво съставено е съвършенството й. Разхлаждала съм се със кубче лед. Тичала съм след снежинка. С наслада близала съм сладолед и чай съм пила при настинка. Но слънце изгрее ли когато вали, през струящите миниатюрни капки – попива в моите очи дъга, която в наслада ме разтапя.
Пламъкът ми дава светлина, и грее ме когато е студено. Но огнената му игра, в транс изпадам щом се вгледам.
Дишам, дори не мисля за това. Но ако за миг без въздух аз остана… Всичко друго изчезва от света, за глътка въздух жадна.
Каква неземна красота, земята има. Привикна ли със нея, тя … подтиква ме да я преоткрия.

Й. Богомилова, ©2011г.