Събудих се и влязох в мрежата. И осъзнах….
Неусетно свикнахме с компютрите и да бъдем в мрежата, изгубени сред всевъзможните ресурси в нея. Там има всичко: полезна и безполезна информация. Хванеш ли вълната, може да сърфираш с часове или да се зарибиш от игричка или друга зарибявка. Там всичко е лесно – на един клик разстояние. Но въпреки това, често ни мързи: Да се регистрираме, да коментираме, да изразим мнение, позиция, да се включим в мероприятие. Всичко повече от бутон „Харесва ми“, ни се струва свръх усилие. Караме по върха на вълната, където може без регистрация, където трябва – подминаваме – мрежата е пълна с „free surf“. Всъщност дали не може да стане още по-лесно? Направо да ни имплантират Интернета в главите и не ние да сърфираме из мрежата, а тя да рови в съзнанието ни и да предоставя нужната му информация….

мрежатаТова ли ни е нужно наистина? Да се превърнем в безволеви консуматори на информация – нейни роби…
Мрежата е голяма придобивка за човечеството. Но е хубаво да бъдем будни в нея. Да ползваме ресурсите й съзнателно, упражнявайки ума, волята, съвестта, сърцето и душата си. Нека не се превръщаме във виртуални видения, блуждаещи откъснали се от всичко човешко.
Искам утре като се събудя, първо да погледна през прозореца за да видя какво е времето. Да отида до другата стая да кажа добро утро на близките си. Да напиша хартиено писмо. Да полея цветята…

А после, когато вляза в мрежата да бъда Будна. Вече мога да се порадвам на спиращи дъха фотографии, на кадри които няма как да видя иначе. Да намигна по скайпа на приятели, за да се уговорим за истинска среща. И да се информирам за по-дългосрочната прогноза за времето….
Ще бъда в мрежата, но будна.

Й. Богомилова, ©2011г.