
С поглед в утрото, за нещо си мечтае… Полюбопитствах и попитах: За какво?

Тя погледна с поглед нехаен. .. И разбрах. Осъзнах какво е на деня да се радваш. Да те омагьосва всяко трепкащо листо. Слънцето през клоните да грее и купичката да е пълна с храна.

Й. Богомилова
Сподели с приятелите си:

Вашият коментар