дъб

Приключенията на Жълъдчо

Жълъдчо гледаше от високо,  надлъж и нашир.  Всичко му се струваше много интересно.  С помощта на едно листо литна и кацна на земята. Малко го заболя, но отърси рошавата си главица и се търкулна на разходка.

arcon-autumn

Видя едно друго рошевко нещо с цвета на слънцето.
-Какво си ти,  дете на слънцето ли?
Жълтурчето много се зарадва на този въпрос.  Но беше твърде добричко и скромно за да се прави част от нещо толкова голямо като слънцето.
-Не, аз съм най-обикновено цвете. А ти? Да не би да си дете на небето? Видях те как падна от високо….
Жълъдчо също много се зарадва на въпроса. Почти му се прииска да отговори, че е вярно…
-Не, аз съм син на стария дъб.

Майката природа слушаше скромния разговор на своите красиви деца и им се радваше, че не се възгордяват. Тя с безкрайна любов, създава всяко едно от тях красиво, уникално и важно, за да бъдат едно-единно, прекрасно цяло.

arcon_flower

Й. Богомилова