Листо от орех се отрони, от столетното дърво. С фантазия и конец невидим, бродирах върху златното платно.
Изрисувах аромат на утро и утрото не закъсня. Слънцето щастливо блесна и изгря.
Прибирам между листи, златистия хербарий, спомен с аромат на есента.
Й. Богомилова
Сподели с приятелите си:
Вашият коментар