Загадъчни прозорци

Обичам да  се взирам в многобройните прозорци, гледащи от жилищните сгради. В началото на миналия век повечето сгради са били ниски, прозорците им са се криели зад дебели дувари,  зелени плетове или окичени с трендафили кокетни огради. Днес прозорците са достъпни, макар тайната им да е скрита зад завеси, те самите се взират провокиращо … Знаеш ли каква тайна крия?

Когато бях малка си представях, че съм пчеличка и  политам на високо, влизам незабелязано в отворени прозорци и разглеждам, недостъпния загадъчен свят на чуждия дом. Дали е било просто детско или човешко любопитство, не знам. Но усещането, че всеки прозорец крие някаква човешка история е много вълнуващо. Зад завесата, като на театрална сцена  се разиграва истинската пиеса на нечий човешки живот. Особено вълнуващо става нощем, когато сградите мигат в светли и тъмни кутийки. Излъчването става съвсем загадъчно и мистично. Всеки светъл прозорец прилича на звезда, криеща тайнствен свят.

Дали има други като мен, стояли навън и наблюдавали как се променят светлите фигури, върху екрана на някоя висока сграда и някоя нощ, впечатлен от някой много интересен прозорец да поиска да почука на вратата като неканен гост?

Днес сме част от една голяма, мигаща, светла мрежа. Чудим се зад кой аватар и виртуален псевдоним, какъв ли човек се крие. Далеч по-лесно е да се „почука“ на нечий профил, дори и да не се отвори „вратата“. Всеки от нас е един прозорец, криещ  в себе си своята загадъчна тайна. Нека тези наши тайни са светли прозорци. Нека сърцата ни са отворени врати . Нека тези, които  чукат неканени на вратите идват със светли пориви.

Нека е светло в нашите прозорци и денем и нощем, светло от щастливата пиеса на нашия живот.

Й. Богомилова