На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените – деня на свети Валентин. Корените му се губят в далечното минало. В древен Рим на 15 февруари са празнували Луперкалиите – празник на изобилието, посветен на покровителя на стадата Фавън (едно от имената му било Луперк). Предишния ден се посвещавал на римската богиня на брака, майчинството и жените – Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.

14 февруари е наричан и „Сватбата на птиците“, тъй като се смятало, че птиците си избират партньор през втората седмица от втория месец на годината. И накрая най-романтичната версия. През трети век в Рим живял лекар, който се казвал Валентин. Наричали го „гастрономически лекар“, защото гледал да предписва вкусни лекарства. За да придаде по-приятен вкус на горчивите билки, той ги смесвал с мляко или мед, а раните промивал с вино (баба ми би трябвало да се поучи от него – като си спомня лютата ракия по ожулените ми колене, още ми се насълзяват очите).

Свети Валентин бил и свещеник, живял по времето на император Клавдий Втори, който водил много войни. Императорът бил затруднен при набирането на нови войници и решил, че причината за това се крие в привързаността на мъжете към съпругите и семействата им. Затова той забранил сватбите и годежите. Валентин тайно венчавал влюбените и се молел за пациентите си. Веднъж при него дошъл надзирател от затвора и го помолил да излекува сляпата му дъщеря. Лекарят знаел, че слепотата била неизлечима, но обещал, че ще направи всичко възможно момичето да прогледне. Направил мехлем за очите й и наредил момичето да дойде пак при него след известно време. Минали няколко седмици, но девойката така и не прогледнала. Но нито тя, нито баща и не губили вяра и продължавали с мазането на очите. Един ден римски войници нахълтали в дома на Валентин, унищожили лекарствата, а него го арестували заради религиозните му убеждения. Бащата на сляпата му пациентка искал да му помогне, но нямал тази възможност. Единственото нещо, което успял да направи, било да му занесе хартия и мастило. Свети Валентин написал прощално любовно писмо на девойката, а след няколко часа го екзекутирали. Надзирателят предал бележката на дъщеря си, тя я разгърнала и открила в нея жълт минзухар. На нея пишело: „От твоя Валентин“. Станало чудо – девойката прогледнала. Затова и днес картичките се подписват по този начин (истинското име не се пише, смята се, че получателят трябва сам да се досети, кой му изпраща валентинката). През 496 г римският папа Геласиус обявява датата на смъртта на светеца – 14 февруари за ден на св.Валентин.

bgkulinar.net

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==