Баба Марта

Баба Марта сладко подремваше над преждата. Присънваха й и се хубави работи от ехе-е … онова време. Изведнъж Баба Марта се сепна… Сети се, че скоро има имен ден – имен ден, но не какъв да е… Не става да почерпиш гостите с бонбон и хайде-е… На имения ден на Баба Марта, гостите очакват да ги закичи с мартеници от бяла и червена прежда. Пак се сепна. Скочи да види колко мартеници има. Гледа в кошницата за мартеници, до половината… Поглежда в чувала за прежда – само бяла – червена прежда няма.
-Е-е-х… – въздъхна – едно време… ехе-е-е… Как сама си предеше вълната, сама си я багреше и всичко беше друго едно време… А сега трябва да ходи да купува от магазина.
И тръгна за магазина, но се сети – торбичките вече са скъпи. Извади  Баба Марта  от раклата, хубава шарена торба – сама си я беше тъкала на времето. Ех, онова време, все с умиление се сещаше за него.
Стигна Баба Марта до магазина и поиска да види червените прежди. Видя продавачката шарената торба и я попита от къде е.
-А-а, аз си я тъках едно време…
-А, можете ли да изтъчете подобна торбичка? – попита заинтригувано продавачката.
-Е, мога – защо да не мога…но нямам стан. Стана го взеха в етнографския музей …Сега е…Как му викат …Експонат.
-Да идем там …Ще взема прежди, да изтъчете торба една за мен и една за …Експонат в музея – предложи младата продавачка, ценителка на битовите неща.
Речено сторено… Отидоха. Управителя първо клатеше глава отрицателно, но накрая се съгласи.
Седна Баба Марта зад стана, като едно време. Хубаво платно изтъка, и на момичето показа и то само си изтъка торбата. Торба шарена, за чудо и приказ, като от онова време…
Прибра се Баба Марта с прежди в торбата и с хубаво настроение, от хубавата случка.
Оставиха торба в музея, но докато по света ходи мома с шарена торба, онова време няма да бъде забравено. Запретна ръкави Баба Марта и направи хубави мартеници, напълни догоре кошницата. И като дойде имения й ден, всеки ще закичи с мартеници и всеки ще вика: Честита Баба Марта!

Й. Богомилова