Искам да порасна

От деца имаме едно желание: Искам да порасна!

Още ден, още месец още година и ще мога да правя каквото си поискам, ще имам желаните неща… Кога обаче детето в нас пораства? Когато навърши пълнолетие и стане възрастен? Може би… Но защо тогава това желание, макар формулирано по друг начин продължава да е в нас? Още ден, още месец, още година и ще получа желаното и тогава ще съм напълно щастлив. Желаното от нас се променя непрекъснато и така все сме на една ръка разстояние да го достигнем. И ние растем, растем, растем … Ставаме все по-големи, все по-бързи, все по-сръчни, все по-…. А желаното, като омагьосано си остава на ръка разстояние.

Кога всъщност порастваме?

Човек пораства, когато когато осъзнае от какво всъщност се нуждае наистина. Тогава е спокоен, живее щастливо днес. Това не означава, че спира да мечтае, просто не му трябва онова, което е на ръка разстояние за да бъде щастлив  днес- щастлив е с това което има в ръката си.

 Й. Богомилова