Да помълчим…

След тежките мълчания
думите се лутат и не спират
ни на твоя, ни на моя бряг.
След всяка омъчнена крачка
проплаква скръбно тишината.
Преди говорехме бездумни-
само със очите и без глас,
а сега пропищява тъмнината,
изплашена до край от нас.
Отлиствам илюзиите стари
и на пръсти нестанали мечти.
С мълчание убиваме вините
и не смеем пак да продължим.
Онемяла стене вън мъглата, а
кажем ли си нещо премълчано,
то само тежки рани ни нанася.
Не искам вчерашните небеса-
стига ми това днес във синьо.
След всички крачки извървяни
по пътеки песъчливи, незастлани,
навярно нищо друго не остава,
за сбогом само да помълчим.

Йорданка Радева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.