След тежките мълчания
думите се лутат и не спират
ни на твоя, ни на моя бряг.
След всяка омъчнена крачка
проплаква скръбно тишината.
Преди говорехме бездумни-
само със очите и без глас,
а сега пропищява тъмнината,
изплашена до край от нас.
Отлиствам илюзиите стари
и на пръсти нестанали мечти.
С мълчание убиваме вините
и не смеем пак да продължим.
Онемяла стене вън мъглата, а
кажем ли си нещо премълчано,
то само тежки рани ни нанася.
Не искам вчерашните небеса-
стига ми това днес във синьо.
След всички крачки извървяни
по пътеки песъчливи, незастлани,
навярно нищо друго не остава,
за сбогом само да помълчим.

Йорданка Радева


Статията е прочетена 26 пъти

No related posts.