Здравей, Любов!

Без повод ти звъня,
ей така, за да те попитам:
„как си, в този тъжен ден“.
Когато слънцето едвам наднича
от скритите лъжи
в ранените сърца, а щастието бяга
бързо, бързо с вятъра лети…
А времето е просто болно
и облаци греховни се преплитат,
в живота шантав – сори… всичко сложно.
Обадих ти се, просто, за да ти кажа:
Колко много, колко силно те обичам!

Автор: Ели Зарева