Ангела на клетите

Беше бъдни вечер.Дълбок сняг бе покрил страната, после времето се изясни и привечер настана режещ студ.
В града коледното пазаруване бе в разгара си,лъскавите витрини на магазините и примамливо осветените коледни базари привличаха хората с своите лъскави предмети и лакомства.

А в отдалечените и мрачни улички се бяха оттеглили бедните търговци, чиито стоки по скоро бяха предназначени за изтънелите джобове на бедняците.Под слабо осветена сергия седеше продавачка на ябълки а малко по встрани на разкривена масичка, малко момиченце на около единадесет години и продаваше фигурки на книжни птици,до тях имаше и няколко дървени човечета оцветени с водни бои.В тази затънтена уличка идваха само клиенти който едва ли
можеха да си позволят да стъпят в някои лъскав и скъп магазин, но пък борбата за клиенти бе толкова по ожесточена.
– Ябълки,сладки коледни ябълки- викаше продавачката на плодове
– Книжни птичета, дървени палячовци вижте моля ви как размахват ръце щом ги дръпнете с връвчицата
Детето не бе изкарало нито стотинка и понякога когато нямаше никои тихо плачеше от студ и мъка.
Изведнъж се стресна и вдигна очи,много красива млада жена разглеждаше човечетата.
– Палячовци, книжни птичета- гласа на детето трепереше не само от студ а и от изненада
– Как се казваш детето ми- усмихна се младата дама.
-Анна- плахо отвърна момиченцето, не бе свикнала някои да и обръща внимание.
– Имаш ли си родители Анна, а братя и сестри?
– Имам баща госпожо, и брат и сестра- плахо отвърна тя – баща ми вече не може да работи откакто пострада в мината и,,,
– И затова прави фигурки които ти продаваш? попита дамата
– Да госпожо- срамежливо отвърна детето.
-Мисля че зная какво трябва да направим- усмихна се дамата- ето аз ще купя твоите хубави палячовци,трябвя да се прибереш у дома, далеч ли живееш?
-На съседната улица, госпожо.

Събраха фигурките и се отправиха към дома на детето, пътьом се отбиха в магазин за хранителни стоки където
младата жена напълни две големи торби с храна и всякакви лакомства
Съседната улица където живееше детето бе също толкова печална и неосветена, влязоха в триетажна почти запустяла сграда, минаха през малко дворче и прекрачиха прага на тъмна и студена стая.
-Ти ли си Ани- продаде ли нещо- попита слаб глас от тъмното- Кой е с теб кого ни водиш?
-Татко виж, тази добра госпожа купи всичките ни човечета и също ни донесе храна и лакомства
– Лакомства лакомства- от някъде изскочиха момче и момиче- децата бяха също така окаяни както сестричката си.
– Мили боже имам чувството, че получаваме истински коледни подаръци… милостива госпожо, как можем да ви се отблагодарим, коя сте вие?- почти с заекване попита бащата.
-Оставете, това не е толкова важно- усмихна се младата дама- важното е децата да са радостни
-Никога няма да забравя това, което направихте за нас госпожо.
Колко щастливи бяха малките, и как се радваха на лъскавите подаръци с които ги бе дарила непознатата лейди, когато отново поискаха да и благодарят,,,нея вече я нямаше
Младата графиня се качи в луксозната карета която я чакаше пред входа.

– Предполагам, че ще желаете да запиша и този адрес, Милейди – попита почтително нейния иконом докато отваряше вратата на каретата.
-Да Джон- усмихна се тя, отново се отваря работа за теб, погрижи се тези хора да получат всичко необходимо за зимата.
-Много добре, Милейди- поклони се иконома-предполагам че малката дама много хареса лакомствата- усмихна се той.
-По важно е, че получиха надежда- тя е много по важна, дори и само един човек да я получи пак си струва.
-Както винаги, Милейди е права- поклони се иконома.
Каретата полетя към замъка на Брадфорд и изчезна в нощта.

Тодор