Мисия: Доброволец

Елизабет Андрю казва, че: „Доброволците не винаги имат свободно време, те просто имат сърце” … при това голямо сърце, в което са се събрали едновременно добротата, любовта, надеждата, вярата и желанието с тези си качества да помага на хората. Да си доброволец означава да бъдеш човек … да си доброволец означава да умееш да усещаш онези малките неща, но в същото време толкова големи и необходими за някой друг, който има нужда от твоята помощ и подкрепа … за този, който оценява всяка твоя мъничка крачка, която правиш заедно с него. Да си доброволец, оначава да откриеш себе си!

2011 година беше обявена за Европейска година на доброволчеството и през цялата година се провеждаха и продължават да се провеждат различни мероприятия, събития, изложби и редица демонстрации в цяла Европа, включително и в България. До някои от организираните мероприятия се докоснах и аз „облечена” в кожата на доброволец – журналист, а сякаш не ми беше нещо чуждо … беше си частица от сърцето ми, която просто допълни кошерчето от множество необикновени истории на хората, чакащи да бъдат разказани и чути … А ти разказа ли своята? Аз – да … Още от мъничка съм белязана от една различна лудост – онази, която бълбука в пълнителя на химикала, а когато я изкараш на бял свят заиграва своя лъкатушкащ се танц от красиво изписани букви, думи, изречения и те танцуваха, а във вихъра на този танц непрекъснато се срещах и продължавам да се срещам със съдбите на много хора, очакващи понякога само мъничка усмивка и искащи да се заредят с красотата на позитивните мисли и слънце в очите.

Много хора са ме поглеждали с недоверие и несигурност в очите за това, че и аз съм доброволец, но всъщност с всяка нова крачка научавам нещо ново … правя грешки, но се и уча от тях, уча се да реализирам намислените си идеи, придобивам социална отговорност, срещам нови приятели и съмишленици, не се страхувам от провал … падам, ставам и продължавам, понякога и приятелска ръка ми помага, но винаги съм готова да науча нови неща, за да науча и другите … Защото всеки иска да помага за нещо или на някого, но трябва да има и какво да даде! Ако на някой му е нужна цяла чаша захар, а аз разполагам само с половин чаша захар, то не бих могла да бъда полезна напълно.

Ето и моята приказка на доброволец – журналист, която започна с един фестивал за рисуване на графити във Варна, който се проведе на Морска гара – точно до морето, което винаги ми е давало много – сили, надежда и сигурност. След това с машината на времето се озовах на сред 109 – тата година от живота на най-възрастната жена във Варна, за да оценя силата на мъдростта и радостта от всяка секунда. Завъртях се във вихрушката на изкуството и виното, вълшебството на цирк „Балкански” и разбира се децата … Обичам да мечтая, обичам да обичам, обичам да помагам, но най-много обичам нежността на детския поглед и красотата на усмивката. Всеки човек е уникален и различен, но през изминалите месеци като доброволец – журналист се срещнах и с едни по-различни съдби – тези на децата със специални потребности и ментални увреждания. Попаднах в техния свят на чистота, любов и откровеност, а именно децата са тези, които имат нужда от голямото сърце на доброволците, от любовта на родителите си, както и на всички, които се грижат за тях … и те бяха част от всички необикновени съдби, готови да рисуват, четат, пеят, танцуват и играят с всички нас, но най-голямото им желание е да бъдат приемани в обществото като хора, отстояващи правата си на граждани.

Много ме беше впечатлил начинът, по който едно 9 годишно момиченце се научи да чете в една книга, която наскоро прочетох. Всички й се смееха в училище и у дома, че все още не може да чете и тогава тя помоли най-добрата си приятелка да я научи. Ето какъв беше начинът – всяка дума беше пропаст между сричките й, а пропаст не се прескача с две или три крачки, а наведнъж. Затова и трябваше да прочете думата наведнъж, за да прескочи успешно пропастта и … накрая успя, успяваше да се справи с всяка следваща пропаст. Но тези пропасти ги има не само сред думичките в книгите, но и в реалния живот. Благодарение на доброволчеството аз открих и продължавам да откривам част от себе, както и прескочих много пропасти … а в момента мечтая да се превърна във фея, която да сбъдва мечти на децата, а те да не спират да мечтаят … да не спират, за да изпълнят въздуха с красотата и вълшебството на мечтите си, а аз да сбъдна всяка една от тях, защото знам, че са значими!

Текст: К. Герчева, Януари 2012