Обичам да чета … обичам да чета насред шумотевицата на града, сред цялата тази динамика от минувачи, музика, разговори аз успявам да се съсредоточа и да остана само аз и безбройните вълшебни изречения, които те водят незнайно къде. Така прекарах и първомартенския следобед в компанията на неустоимия нежен вкус на капучиното, аз и безбрежие от приказки, които виждах сред минувачите. А как исках за малко да погледам и себе си отстрани, но вместо това се увличах от полета на чайките и политах с тях … усещах уханието на пролетта и онзи морски бриз, който си играеше с косите … и ето, че отново бях сред градската динамика, всеки бързаше за някъде, бързаха мислите … бързаха решенията именно заради навика просто да живеем. Именно тогава глас на момиче ме спря и попита „Имате ли време да направим мартеница заедно?“ … времето никога не стига, не ни стига да намерим време и да живеем, да поспрем и за миг да се насладим на най-ценното. Спрях се – група момчета и момичета в центъра на Варна навиваха две конеца – бял и червен, за да зарадват Баба Марта, да зарадват себе си и всеки, който имаше смелостта да поспре. Така и аз заедно с момичето споделихме тази така българска и красива традиция и ме накара да не бързам … поспрях и се насладих на мига … А ти направи ли своята мартеница и сподели ли я?

K. Герчева, Март 2012


Статията е прочетена 117 пъти

No related posts.