Мразя лъжата

И аз както всички хора, мразя лъжата. Не обичам да ме лъжат и да лъжа. Живеех осенена от усещането за невинност – Аз не лъжа. Толкова е прекрасно човек да се чувства невинен, да знае, че постъпва правилно независимо от всичко.
Бях шокирана, когато осъзнах, че аз лъжа. В живота ми присъства лъжата, непрекъснато, под всякаква форма и прикритие. Всеки един мой ден е изтъкан от невинни лъжи.
Ако беше една лъжа, но не …цяла плетеница от изкусни лъжи.
От този момент на осъзнаване, че съм лъжкиня, живота ми се промени. Дразнеше ме, когато поредния човек заявеше: „От всичко най-много мразя лъжата.“ Все едно ме посочваше с пръст и казваше, че мрази мен.
Колкото беше прекрасно да живея с лъжата, че съм невинна и никога не лъжа, толкова ужасно стана, когато разбрах, че съм грешна.
И понеже не можех да поправя всички изречени или премълчани от мен лъжи, поне за едно нещо реших да не лъжа – да не лъжа, че никога не лъжа.
Ето… признавам си. Както ще си призная за купчината лъжи в които съм се хващала:

-Аз не мога да лъжа… – съм казвала, когато са ме карали да участвам в невинни измами.

-Всичко ще е наред! – съм казвала утешавайки близък човек.
-Кажи ми, че всичко ще е наред! – съм молила и подстрекавала да ме излъжат, когато съм била изплашена.

-Пс-с-с … – съм казвала на улични и домашни котки да ги примамя за да им се порадвам, но подсъзнателно осъзнавайки, че те ще дойдат за храна, а аз няма да им дам.

-Добре съм – съм казвала, когато нищо не е е било наред.

– Обещавам … – безброй пъти за безброй неща, в които съм се съмнявала, че мога да направя. Когато осъзнах, че обещанията рядко се спазват, спрях да обещавам.

Няма как да изредя всичките си лъжи. Трябва да разкажа целия си живот, а за това ще ми трябва още един живот. Дори и сега скрих по-големите си лъжи и признах по-невинните.
Защото целта на моето откровение е да разоблича самата лъжа, която живее в мен и във всеки от нас. След първоначалния шок, че живея в лъжа, аз започнах да лъжа по-малко, защото вече се наблюдавах, и онази най-опашата лъжа, че НЕ ЛЪЖА, няма място в живота ми.
Затова, ако не обичате лъжата, не дружете с мен, защото аз лъжа. Бих ви излъгала за безброй неща, които обаче не,  че  не са истина, а просто сладки измислици, фокуси и илюзии, които правят живота по-красив и лек.

Не мразете лъжата. Това не е подстрекателство към лъжи, а към съзнателен начин на мислене. Да мислите преди да кажете нещо, да можете да го оценявате като „добро“ или „лошо“, преди да го изречете и сторите. Макар „добро“ и „лошо“ да са толкова относителни категории. Не живейте с омраза. Не мразете дори лъжата. Защото лъжите се изричат от хора. Мразейки лъжата, мразите хората, които лъжат. А хората, които ви подвеждат, не винаги осъзнават, че го правят – няма защо да ги мразите за това. Можете да замените думата „мразя“ с определението „не харесвам“. Лъжата е част от нашия живот, тя е част от истината, онази част която избираме. Нека просто се научим да избираме по-добрата част от истината, защото цялата истина е недостижима за човек.

И накрая …искам да попитам всеки, който не харесва лъжата:Никога ли не си лъгал?

Й. Богомилова